игла

мн. иглѝ, ж.
1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла.
2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж.
същ. умал. иглѝчка, мн. иглѝчки, ж. Борови иглички.
прил. ѝглен, ѝглена, ѝглено, мн. ѝглени.
• Безопасна игла. — Игла за захващане с място за прибиране на острия връх.
• От игла до конец. — Разг. От край до край; подробно.
• Седя като на игли. — Разг. Неспокоен съм, в очакване съм.