игла

Речник на българския език

игла̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. иглѝ, ж.
1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла.
2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж.
същ. умал. иглѝчка, мн. иглѝчки, ж. Борови иглички.
прил. ѝглен, ѝглена, ѝглено, мн. ѝглени.
Безопасна игла. — Игла за захващане с място за прибиране на острия връх.
От игла до конец.Разг. От край до край; подробно.
Седя като на игли.Разг. Неспокоен съм, в очакване съм.

Грешни изписвания (3)

  • егла
  • еглъ
  • иглъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иг-ла
членувано иг-ла-та
мн.ч. иг-ли
членувано иг-ли-те
звателна форма