карфица

Речник на българския език

карфѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. карфѝци, ж. Игла с главичка в единия край, която служи за прикрепване, забождане; топлийка. На пробата прикачиха ръкавите с карфици.
същ. умал. карфѝчка, мн. карфѝчки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • карфицъ
  • кърфица
  • кърфицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-фи-ца
членувано кар-фи-ца-та
мн.ч. кар-фи-ци
членувано кар-фи-ци-те
звателна форма