фиба

Речник на българския език

фѝба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фѝби, ж. Метална щипка за прикрепяне на коси, обикн. при правенето на прическа. Цветни фиби.

Грешни изписвания (1)

  • фибъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-ба
членувано фи-ба-та
мн.ч. фи-би
членувано фи-би-те
звателна форма