трънче

Речник на българския език

тръ̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. трън

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • трънчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трън-че
членувано трън-че-то
мн.ч. трън-че-та
членувано трън-че-та-та