копие

Речник на българския език

ко̀пие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. ко̀пия, ср.
1. ист. Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх. Пробождам с копие.
2. Спортен уред — дълга пръчка с остър връх, която се хвърля, мята. Състезание по хвърляне на копие.



мн. ко̀пия, ср.
1. Точен препис, снимка на нещо. Копие на документ. Правя копие. Преснимам копие.
2. За произведение на изобразителното изкуство или за ценни предмети — точно повторение на оригинала за фалшифициране или съхраняване. Правя копие. Изложени са само копия на картините. Копие на пръстен. Не се разпознава копието от оригинала.
3. Точно повторение на нещо. Тази къща е копие на съседската.
4. Прен. Разг. Предмет или човек, който много прилича на друг. Тя е абсолютно копие на баща си.Фотокопие. Копие, снимка на текст, направена от копирен апарат.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пие
членувано ко-пи-е-то
мн.ч. ко-пия
членувано ко-пи-я-та