имитация

Речник на българския език

имита̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. имита̀ции, ж.
1. Само ед. Подражаване на нещо или на някого. Имитатор на големия певец.
2. Само ед. Нарочно подражаване на хора, на движения, на звуци на птици и животни.
3. Изработен по подражание предмет; фалшификат. По цял свят се продават имитации на японски часовници. Имитация на китайски порцелан.

Грешни изписвания (11)

  • иметацеа
  • иметацеъ
  • иметацея
  • иметациа
  • иметациъ
  • иметация
  • имитацеа
  • имитацеъ
  • имитацея
  • имитациа
  • имитациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ими-та-ция
членувано ими-та-ци-я-та
мн.ч. ими-та-ции
членувано ими-та-ци-и-те
звателна форма