имитиране

Речник на българския език

имитѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • еметиране
  • еметирани
  • еметиръне
  • еметиръни
  • емитиране
  • емитирани
  • емитиръне
  • емитиръни
  • иметиране
  • иметирани
  • иметиръне
  • иметиръни
  • имитирани
  • имитиръне
  • имитиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ими-ти-ра-не
членувано ими-ти-ра-не-то
мн.ч. ими-ти-ра-ния
членувано ими-ти-ра-ни-я-та