заместител

Речник на българския език

заместѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

заместѝтелят, заместѝтеля, мн. заместѝтели, (два) заместѝтеля, м.
1. Вещество, материал, изделие, което може да се употребява вместо оригиналното, но обикн. е по-евтино. В много изделия пластмасата е заместител на метала. Не мога да намеря лекарството, в аптеките има само заместител.
2. Прен. Нещо, което замества оригиналното, истинското; фалшификат. Принудени сме да живеем със заместители.
прил. заместѝтелски, заместѝтелска, заместѝтелско, мн. заместѝтелски.

Грешни изписвания (7)

  • заместитил
  • замистител
  • замиститил
  • зъместител
  • зъместитил
  • зъмистител
  • зъмиститил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-мес-ти-тел
непълен член за-мес-ти-те-ля
пълен член за-мес-ти-те-лят
мн.ч. за-мес-ти-те-ли
членувано за-мес-ти-те-ли-те
бройна форма за-мес-ти-те-ля
звателна форма