ерзац

Речник на българския език

ерза̀ц — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ерза̀ци, (два) ерза̀ца, м. Непълноценен заместител. Задоволява се с ерзаци. Ерзацпродукт.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ирзац

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ер-зац
непълен член ер-за-ца
пълен член ер-за-цът
мн.ч. ер-за-ци
членувано ер-за-ци-те
бройна форма ер-за-ца
звателна форма —

Връзки