фалшификация

Речник на българския език

фалшифика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. фалшифика̀ции, ж.
1. Фалшифициране. Правя фалшификация.
2. Фалшификат. Великолепна фалшификация на Рубенс.

Грешни изписвания (47)

  • фалшефекацеа
  • фалшефекацеъ
  • фалшефекацея
  • фалшефекациа
  • фалшефекациъ
  • фалшефекация
  • фалшефикацеа
  • фалшефикацеъ
  • фалшефикацея
  • фалшефикациа
  • фалшефикациъ
  • фалшефикация
  • фалшифекацеа
  • фалшифекацеъ
  • фалшифекацея
  • фалшифекациа
  • фалшифекациъ
  • фалшифекация
  • фалшификацеа
  • фалшификацеъ
  • фалшификацея
  • фалшификациа
  • фалшификациъ
  • фълшефекацеа
  • фълшефекацеъ
  • фълшефекацея
  • фълшефекациа
  • фълшефекациъ
  • фълшефекация
  • фълшефикацеа
  • фълшефикацеъ
  • фълшефикацея
  • фълшефикациа
  • фълшефикациъ
  • фълшефикация
  • фълшифекацеа
  • фълшифекацеъ
  • фълшифекацея
  • фълшифекациа
  • фълшифекациъ
  • фълшифекация
  • фълшификацеа
  • фълшификацеъ
  • фълшификацея
  • фълшификациа
  • фълшификациъ
  • фълшификация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фал-ши-фи-ка-ция
членувано фал-ши-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. фал-ши-фи-ка-ции
членувано фал-ши-фи-ка-ци-и-те
звателна форма