фалшификат

Речник на българския език

фалшифика̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фалшифика̀ти, (два) фалшифика̀та, м. Фалшиво изделие, произведение, документ и др.

Грешни изписвания (7)

  • фалшефекат
  • фалшефикат
  • фалшифекат
  • фълшефекат
  • фълшефикат
  • фълшифекат
  • фълшификат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фал-ши-фи-кат
непълен член фал-ши-фи-ка-та
пълен член фал-ши-фи-ка-тът
мн.ч. фал-ши-фи-ка-ти
членувано фал-ши-фи-ка-ти-те
бройна форма фал-ши-фи-ка-та
звателна форма