препис

Речник на българския език

прѐпис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. преписи, (два) преписа, м. Преписан текст — обикновено на документ или на част от документ. Препис на диплома.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • препес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-пис
непълен член пре-пи-са
пълен член пре-пи-сът
мн.ч. пре-пи-си
членувано пре-пи-си-те
бройна форма пре-пи-са
звателна форма