размножаване

Речник на българския език

размножа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • размножавани
  • размножавъне
  • размножавъни
  • размнужаване
  • размнужавани
  • размнужавъне
  • размнужавъни
  • ръзмножаване
  • ръзмножавани
  • ръзмножавъне
  • ръзмножавъни
  • ръзмнужаване
  • ръзмнужавани
  • ръзмнужавъне
  • ръзмнужавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-мно-жа-ва-не
членувано раз-мно-жа-ва-не-то
мн.ч. раз-мно-жа-ва-ния
членувано раз-мно-жа-ва-ни-я-та