щифт

Речник на българския език

щифт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

щѝфтът, щѝфта, мн. щѝфтове, (два) щѝфта, м. Винт или гладка метална пръчица, която служи за неподвижно съединяване на части, за укрепване. Щифтове на щепсела.

Грешни изписвания (1)

  • штифт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щифт
непълен член щиф-та
пълен член щиф-тът
мн.ч. щиф-то-ве
членувано щиф-то-ве-те
бройна форма щиф-та
звателна форма