чеп

Речник на българския език

чеп — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

чѐпът, чѐпа, мн. чѐпове, (два) чѐпа, м.
1. Чвор.
2. Дървена запушалка на бъчва или каца.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чеп
непълен член че-па
пълен член че-път
мн.ч. че-по-ве
членувано че-по-ве-те
бройна форма че-па
звателна форма —

Връзки