клапан

Речник на българския език

кла̀пан съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кла̀пани, (два) кла̀пана, м. Спец. В техниката — клапа (в 1 знач.). Предпазен клапан.

Грешни изписвания (1)

  • клапън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-пан
непълен член кла-па-на
пълен член кла-па-нът
мн.ч. кла-па-ни
членувано кла-па-ни-те
бройна форма кла-па-на
звателна форма