кран

Речник на българския език

1. кран съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кра̀нът, кра̀на, мн. кра̀нове, (два) кра̀на, м. Устройство за пускане и спиране на течност или газ от резервоар/тръбопровод. Завъртам крана. Отварям крана. Затварям крана.
същ. умал. кра̀нче, мн. кра̀нчета, ср.



кра̀нът, кра̀на, мн. кра̀нове, (два) кра̀на, м. Машина за повдигане и преместване на товари; товароподемна машина. Кранът разтоварва парахода.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кран
непълен член кра-на
пълен член кра-нът
мн.ч. кра-но-ве
членувано кра-но-ве-те
бройна форма кра-на
звателна форма

2. Кран географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение