кранче

Речник на българския език

кра̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. кран

Грешни изписвания (1)

  • кранчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кран-че
членувано кран-че-то
мн.ч. кран-че-та
членувано кран-че-та-та