затвор

Речник на българския език

затво̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. затво̀ри, (два) затво̀ра, м. Място, където се затварят да изтърпят наказанието си осъдени лица. Влизам в затвора. Затворът е в края на града.
2. Само ед. Вид присъда. Осъдиха го на две години затвор. Строг тъмничен затвор.



мн. затво̀ри, (два) затво̀ра, м.
1. Спец. Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон, снаряд.
2. Спец. Механизъм на фотоапарат за дозиране на времето при експозиция.

Грешни изписвания (1)

  • зътвор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зат-вор
непълен член зат-во-ра
пълен член зат-во-рът
мн.ч. зат-во-ри
членувано зат-во-ри-те
бройна форма зат-во-ра
звателна форма