зандан

Речник на българския език

занда̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. занда̀ни, (два) занда̀на, м.
1. Остар. Затвор, тъмница.
2. Прен. Разг. Тъмно, мрачно, нехигиенично и студено помещение или сграда. Библиотеката е голям зандан, можеш да умреш от студ.

Грешни изписвания (1)

  • зъндан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зан-дан
непълен член зан-да-на
пълен член зан-да-нът
мн.ч. зан-да-ни
членувано зан-да-ни-те
бройна форма зан-да-на
звателна форма