тъмница

Речник на българския език

тъмнѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тъмнѝци, ж. Разг.
1. Място, където се излежават присъди; затвор.
2. Тъмнина, мрак.
прил. тъмнѝчен, тъмнѝчна, тъмнѝчно, мн. тъмнѝчни. Строг тъмничен затвор.

Грешни изписвания (3)

  • тамница
  • тамницъ
  • тъмницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъм-ни-ца
членувано тъм-ни-ца-та
мн.ч. тъм-ни-ци
членувано тъм-ни-ци-те
звателна форма