карцер

Речник на българския език

ка̀рцер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ка̀рцери, (два) ка̀рцера, м. Тясно помещение без прозорци в затвор или казарма, в което се престоява за наказание. Лежа в карцера.

Грешни изписвания (1)

  • карцир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-цер
непълен член кар-це-ра
пълен член кар-це-рът
мн.ч. кар-це-ри
членувано кар-це-ри-те
бройна форма кар-це-ра
звателна форма