тюрма

Речник на българския език

тюрма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тюр-ма
членувано тюр-ма-та
мн.ч. тюр-ми
членувано тюр-ми-те
звателна форма