клетка

Речник на българския език

клѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клѐтки, ж.
1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. Тигрова клетка.
2. Кафез за птици.
3. Помещение в жилищна сграда за асансьор или за стълбище. Асансьорна клетка.



мн. клѐтки, ж.
1. Спец. В биологията — основната структурна единица на живия организъм.
2. Прен. Основна градивна единица на нещо. Семейството е основна клетка на обществото.
3. Прен. Всяка от преградките, на които е разделено някакво пространство.

Грешни изписвания (1)

  • клеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клет-ка
членувано клет-ка-та
мн.ч. клет-ки
членувано клет-ки-те
звателна форма