арест

Речник на българския език

арѐст — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. арѐсти, (два) арѐста, м.
1. Задържане на лице под стража.
2. Помещение, в което държат под стража.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ърест

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арест
непълен член арес-та
пълен член арес-тът
мн.ч. арес-ти
членувано арес-ти-те
бройна форма арес-та
звателна форма —

Връзки