ма̀ндало
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. ма̀ндала, ср. Заключалка на врата, голямо резе, което държи вратата затворена.
• Мандалото падна. — За нещо, което до този момент е било позволено, достъпно, но вече не е.
• Мандалото падна. — За нещо, което до този момент е било позволено, достъпно, но вече не е.
Грешни изписвания (3)
- мандалу
- мандъло
- мандълу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ман-да-ло | |
|---|---|---|
| членувано | ман-да-ло-то | |
| мн.ч. | ман-да-ла | |
| членувано | ман-да-ла-та |