резе

Речник на българския език

резѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. резета, ср. Желязна пръчка, лента, която заключва врата, порта. Дръпни резето.

Грешни изписвания (1)

  • ризе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зе
членувано ре-зе-то
мн.ч. ре-зе-та
членувано ре-зе-та-та