ключалка

Речник на българския език

ключа̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ключа̀лки, ж. Метално приспособление на врата, шкаф, чекмедже и др. за заключване или затваряне.

Грешни изписвания (5)

  • клйочалка
  • клйочалкъ
  • клйучалка
  • клйучалкъ
  • ключалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клю-чал-ка
членувано клю-чал-ка-та
мн.ч. клю-чал-ки
членувано клю-чал-ки-те
звателна форма