кофар

Речник на българския език

кофа̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кофа̀ри, (два) кофа̀ра, м. Катинар.

Грешни изписвания (1)

  • куфар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-фар
непълен член ко-фа-ра
пълен член ко-фа-рът
мн.ч. ко-фа-ри
членувано ко-фа-ри-те
бройна форма ко-фа-ра
звателна форма