пробка

Речник на българския език

про̀бка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пробкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. проб-ка
членувано проб-ка-та
мн.ч. проб-ки
членувано проб-ки-те
звателна форма