стик

Речник на българския език

стик — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

стѝкът, стѝка, мн. стѝкове, (два) стѝка, м.
1. Връзка, взаимодействие.
2. Специално приспособление за придвижване на шайбата в играта на хокей. Удар със стик.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стик
непълен член сти-ка
пълен член сти-кът
мн.ч. сти-ко-ве
членувано сти-ко-ве-те
бройна форма сти-ка
звателна форма —

Връзки