букаи

Речник на българския език

букаѝ съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Окови, вериги за кон.

Грешни изписвания (3)

  • бокаи
  • бокъи
  • букъи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. бу-каи
членувано бу-ка-и-те