вал

Речник на българския език

вал съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ва̀лът, ва̀ла, мн. ва̀лове, (два) ва̀ла, м. Дълъг и висок земен насип.



ва̀лът, ва̀ла, мн. ва̀лове, (два) ва̀ла, м. Спец. В техниката — машинен елемент с цилиндрична форма, който чрез въртене пренася механична работа. Колянов вал.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вал
непълен член ва-ла
пълен член ва-лът
мн.ч. ва-ло-ве
членувано ва-ло-ве-те
бройна форма ва-ла
звателна форма