зъбер

Речник на българския език

зъ̀бер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. зъ̀бери, (два) зъ̀бера, м.
1. Издадена остра скала.
2. Издатина на крепостна стена.

Грешни изписвания (1)

  • зъбир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зъ-бер
непълен член зъ-бе-ра
пълен член зъ-бе-рът
мн.ч. зъ-бе-ри
членувано зъ-бе-ри-те
бройна форма зъ-бе-ра
звателна форма