камъче

Речник на българския език

ка̀мъче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. ка̀мък

Грешни изписвания (3)

  • камаче
  • камачи
  • камъчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-мъ-че
членувано ка-мъ-че-то
мн.ч. ка-мъ-че-та
членувано ка-мъ-че-та-та