равнище

Речник на българския език

1. равнѝще съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. равнища, ср.
1. Равна земна повърхност; поляна, равнина.
2. Прен. Степен на културно и стопанско развитие на обществото или на отделен човек; ниво, уровен. Високо равнище.

Грешни изписвания (2)

  • равниште
  • ръвнище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рав-ни-ще
членувано рав-ни-ще-то
мн.ч. рав-ни-ща
членувано рав-ни-ща-та

2. Равнѝще географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Равниште
  • Равништи
  • Равнищи
  • Ръвниште
  • Ръвништи
  • Ръвнище
  • Ръвнищи