висота̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. висотѝ, ж.
1. Само мн. Висини.
2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.
• На висота. — На добро професионално равнище. Филмът е на висота. Всякога изнася лекциите си на висота.
1. Само мн. Висини.
2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.
• На висота. — На добро професионално равнище. Филмът е на висота. Всякога изнася лекциите си на висота.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- весота
- весотъ
- весута
- весутъ
- висотъ
- висута
- висутъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ви-со-та | |
|---|---|---|
| членувано | ви-со-та-та | |
| мн.ч. | ви-со-ти | |
| членувано | ви-со-ти-те | |
| звателна форма | — | |