прѝцел
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Точка, в която се прицелва човек.
• Вземам на прицел (някого). — Преследвам някого, за да си отмъстя за нещо.
• Вземам на прицел (някого). — Преследвам някого, за да си отмъстя за нещо.
Грешни изписвания (1)
- прицил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-цел | |
|---|---|---|
| непълен член | при-це-ла | |
| пълен член | при-це-лът | |
| мн.ч. | при-це-ли | |
| членувано | при-це-ли-те | |
| бройна форма | при-це-ла | |
| звателна форма | — | |