прицелите

Речник на българския език

1. прицелите — мн. ч. членувано

прицелите е производна форма на прицел (мн. ч. членувано).

2. прицелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прицелите е производна форма на прицеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).