прицели

Речник на българския език

1. прицели — мн. ч.

прицели е производна форма на прицел (мн. ч.).

2. прицели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прицели е производна форма на прицеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. прицели — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прицели е производна форма на прицеля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. прицели — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прицели е производна форма на прицеля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. прицели — повелително наклонение, ед. ч.

прицели е производна форма на прицеля (повелително наклонение, ед. ч.).