мишена

Речник на българския език

мишѐна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мишѐни, ж.
1. Предмет, който служи за цел при стрелба.
2. Прен. Лице, което е предмет на действия или нападки. Той стана мишена за подигравки.

Грешни изписвания (3)

  • мешена
  • мешенъ
  • мишенъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ше-на
членувано ми-ше-на-та
мн.ч. ми-ше-ни
членувано ми-ше-ни-те
звателна форма