контингѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. контингѐнти, (два) контингѐнта, м.
1. Спец. В икономиката — определеното с някаква цел пълно количество — размер на дела на всеки участник, на вноса, износа. Определеният контингент за внос на олио.
2. Съвкупността от хора, представляващи еднородна група в някакво отношение. Контингентът от ученици. Контингент от избиратели.
1. Спец. В икономиката — определеното с някаква цел пълно количество — размер на дела на всеки участник, на вноса, износа. Определеният контингент за внос на олио.
2. Съвкупността от хора, представляващи еднородна група в някакво отношение. Контингентът от ученици. Контингент от избиратели.
Грешни изписвания (3)
- контенгент
- кунтенгент
- кунтингент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-тин-гент | |
|---|---|---|
| непълен член | кон-тин-ген-та | |
| пълен член | кон-тин-ген-тът | |
| мн.ч. | кон-тин-ген-ти | |
| членувано | кон-тин-ген-ти-те | |
| бройна форма | кон-тин-ген-та | |
| звателна форма | — | |