фрагмент

Речник на българския език

фрагмѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фрагмѐнти, (два) фрагмѐнта, м.
1. Откъс, част, детайл от литературно, научно, публицистично и др. писмено съчинение или от произведение на музикалното и изобразителното изкуство. Фрагмент от текст. Фрагмент от картина.
2. Част, елемент, остатък от нещо цяло в миналото — писан текст, скулптура, керамика и др. Фрагмент от ръкопис. Фрагмент от ритон.

Грешни изписвания (1)

  • фръгмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фраг-мент
непълен член фраг-мен-та
пълен член фраг-мен-тът
мн.ч. фраг-мен-ти
членувано фраг-мен-ти-те
бройна форма фраг-мен-та
звателна форма