отрезка

Речник на българския език

отрѐзка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отрѐзки, ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка.

Грешни изписвания (3)

  • отрезкъ
  • утрезка
  • утрезкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-рез-ка
членувано от-рез-ка-та
мн.ч. от-рез-ки
членувано от-рез-ки-те
звателна форма