отрез

Речник на българския език

о̀трез — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀трези, (два) о̀треза, м.
1. Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент.
2. Отрезка.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • отрес
  • отрис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-рез
непълен член от-ре-за
пълен член от-ре-зът
мн.ч. от-ре-зи
членувано от-ре-зи-те
бройна форма от-ре-за
звателна форма —

Връзки