наряд

Речник на българския език

наря̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. наря̀ди, (два) наря̀да, м.
1. Спец. Специална задача, изпълнявана от военнослужещи. Нощен наряд.
2. Група хора, която изпълнява специални задачи.
3. Остар. Определено количество стоки, които трябва да се съберат или да се предадат в полза на някого.
По наряд. — Получавам или изпълнявам нещо по установен особен ред.

Грешни изписвания (2)

  • нарят
  • нърят

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ряд
непълен член на-ря-да
пълен член на-ря-дът
мн.ч. на-ря-ди
членувано на-ря-ди-те
бройна форма на-ря-да
звателна форма