дежурство

Речник на българския език

дежу̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. дежу̀рства, ср. Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство.

Грешни изписвания (3)

  • дежурству
  • дижурство
  • дижурству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-жур-с-т-во
членувано де-жур-с-т-во-то
мн.ч. де-жур-с-т-ва
членувано де-жур-с-т-ва-та