елемѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. елемѐнти, (два) елемѐнта, м.
1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент.
2. Част в/от състава на нещо. В поезията му има и елементи от фолклора.
3. Признак, черта от същността на нещо. Елемент на драматизъм.
4. Пренебр. За човек като член на дадена социална група. Престъпен елемент. Продажен елемент.
5. Спец. В химията — просто вещество, което не може да се разлага по химически начин на съставните си части.
6. Спец. Във физиката — уред за получаване на галваничен ток.
1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент.
2. Част в/от състава на нещо. В поезията му има и елементи от фолклора.
3. Признак, черта от същността на нещо. Елемент на драматизъм.
4. Пренебр. За човек като член на дадена социална група. Престъпен елемент. Продажен елемент.
5. Спец. В химията — просто вещество, което не може да се разлага по химически начин на съставните си части.
6. Спец. Във физиката — уред за получаване на галваничен ток.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- елимент
- илемент
- илимент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | еле-мент | |
|---|---|---|
| непълен член | еле-мен-та | |
| пълен член | еле-мен-тът | |
| мн.ч. | еле-мен-ти | |
| членувано | еле-мен-ти-те | |
| бройна форма | еле-мен-та | |
| звателна форма | — | |