сегмент

Речник на българския език

сегмѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сегменти, (два) сегмента, м. Спец.
1. В геометрията — част от кръг, ограничена с дъга и хорда.
2. В геометрията — част от кълбо, отделена с пресичаща го равнина.
3. В биологията — отделните членчета, които изграждат тялото и органите на някои животни.
4. В езикознанието — линеен отрязък от текст или звуков поток.
5. Срязан метален пръстен, който се монтира върху бутало на двигател с вътрешно горене.

Грешни изписвания (1)

  • сигмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сег-мент
непълен член сег-мен-та
пълен член сег-мен-тът
мн.ч. сег-мен-ти
членувано сег-мен-ти-те
бройна форма сег-мен-та
звателна форма