шифър

Речник на българския език

шѝфър — съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. шѝфри, (два) шѝфъра, м. Тайно писмо с уговорени условни знаци. Разчитам шифър.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • шифар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ши-фър
непълен член ши-фъ-ра
пълен член ши-фъ-рът
мн.ч. шиф-ри
членувано шиф-ри-те
бройна форма ши-фъ-ра
звателна форма —

Връзки